Играта Го

Играта Го – Отражение на душата.

Това е първата логическа игра създадена от човешки разум, а според легендата това е разума на китайски император, живял преди повече от 4000 хил. години.

Той е измислил играта, за да развива въображението на детето си.

Именно заради това, играта Го е единствената игра в света, която компютърът остава безсилен пред способностите на човешкото въображение.

Го е стратегическа настолна игра, възникнала в Древен Китай.

В Западния свят е възприето японското име; китайците я наричат уейчи, а корейците бадук.

На китайски означава: Заграждане на територия.

Правила: 

Правилата и са изключително прости, но от тези правила се появяват изключителни комбинации.

Играта се играе от двама човека, но те не се третират като противници, а като съперници.

Целта не е да се унищожи противника, а съвместно да се съществува с него.

Крайната цел е победа, но по миролюбив начин.

Играе се с черни и бели камъни, които се поставят на разграфена дъска с 19 на 19 линии.

С тези разграфени линии, дъската представлява множество от квадратчета.

Всеки камък се поставя върху ъгъл / хикс на дъската.

Имайте предвид, че веднъж поставен камък на дадено място, то той не се мести, там си остава.

Освен докато дойде момента да бъде премахнат от дъската.

Всеки поставен камък на дъската можем да мислим за него като за едно живо същество.

От него излизат “нослета”, от които той диша въздух.

Когато това пространство за дишане се отнеме около камъка (т.е камъка бъде заграден от всички страни с камъните на съперника), то този камък няма вече жизнено пространство за съществуване и се премахва от дъската.

В това поставяне на камъни, играчите се редуват да поставят по камък на дъската.

По този начин се опитват да заградят територии от дъската.

Камъни, които са свързани, образуват групи и тези групи се разпространяват из цялата дъска.

Тези групи от камъни може да се групират само хоризонтално и вертикално, но не и диагонално.

Ако заградим от всяка една пресечна точка група от камъни на съперника, то те свалят от дъската.

Победител е този, който е заградил повече територия плюс пленени камъни.

Дълбокото енергийно разбиране на играта е че ако решиш да завладееш голямо пространство на дъската, ти ще загубиш, голямо пространство не ти е нужно.

При многото заграбване, противника може да влезе в твоята територия и взима твоето.

И тук се получава като в живота: Някой път губиш малко (губиш няколко камъка или малка група), но печелиш много.

Играта развива едновременно двете полукълба на човека.

От математическа гледна точка е по трудоемка за побеждаване.

Като за пример: Има компютърна програма, която може да победи най-големия професоналист по шах, а в Го няма.

Играта учи на това освен детайлите, да се гледа по-глобално и цялата обща картина (цялата дъска), точно като в живота.

Могат да играят играчи от различни рангове / ниво.

Като “по-силния” играч може да даде няколко камъка / хода предварително на “по-слабия” играч, за да се получи изравняване, толеранс.

Този ход се нарича “Хенди Кап”.

И след това се започва да се играе играта.

Играчите се поздравяват преди игра в знак на уважение.

Едно от старите имена на играта от древен Китай е: Ръцете говорят.

Това означава, че играчите няма нужда да си казват нищо по време на играта, понеже поставяйки камък, със своето си движение и ход, човек изразява своето намерение на дъската, своето вътрешно състояние.

Противника го разбира и отговаря.

Играта Го е игра, при която играчите се разбират без думи и всичко е въпрос на баланс.

Точно като Ин и Ян.

Пленяване:

Една верига от черни и две вериги от бели камъчета с отбелязани свободи (5 за черната верига и по 4 за всяка от белите вериги):

Няколко съседни камъчета от един цвят образуват верига (наричана още група, но терминът група се използва и в по-общ смисъл).

Камъчетата трябва да са съседни по хоризонтала или вертикала (не по диагонала), за да образуват верига. Веригата може да има произволна форма и се третира като едно цяло.

Всички съседни на веригата (по хоризонтала или вертикала) свободни места се наричат свободи.

Ако една верига (или единично камъче) остане без свободи, тя се пленява и се отстранява от дъската (ходове на черния A и C на илюстрацията).

В повечето системи от правила не допускат ходове, с които играч оставя една от собствените си вериги без свободи (самоубийство) (белият не може да играе B на илюстрацията), освен ако със същия ход се пленява верига на противника (черният може да играе C).

Примери за пленяване и самоубийство:

Не се допуска ход, с който един играч възстановява положението върху дъската отпреди последния противников ход. Това правило се нарича ко (от японски: вечност, епоха?). Правилото предотвратява безкрайно повторение на една и съща конфигурация, при което всеки от играчите пленява по едно камъче на противника.

Определяне на резултата:

Крайна позиция: „белият“ има 16 територия и 2 пленника, „черният“ има 16 територия и 1 пленник:

Играта приключва или по взаимно съгласие на играчите, което обикновено се изразява в последователно пасуване и на двамата играчи, или когато единият от тях се предаде.

Пространство, изцяло оградено от камъчета от един цвят (и евентуално от края на дъската), в което няма живи противникови групи (виж по-долу), се нарича територия на играча. Преди броенето всички мъртви групи се отстраняват от дъската и стават пленници.

Възможни са два метода за определяне на резултата: по територия (използван в Япония, Корея, САЩ и Европа) и по площ (използван в Китай и Нова Зеландия). Двата метода почти винаги дават еднакви резултати, тъй като за определяне на резултата е важна само разликата в точките на двамата играчи.

При териториалния метод точките на играча са размерът на териториите му плюс броят пленени противникови камъчета. Играчът с повече точки е победител.

На илюстрацията е показана примерна крайна позиция. Нека „белият“ има 2 пленника и играта е без комѝ (виж по-долу). Резултатът се определя както следва: C3 е мъртва група и става пленник на черния. Преброяват се териториите на двамата играчи – „белият“ има 16 и „черният“ също има 16 (празното място C3, където е било бялото камъче, е част от територията на черния; E9 не е територия на никого, защото не е изцяло оградено от камъчета на един играч). „Черният“ има 16 територия + 1 пленник = 17 точки. „Белият“ има 16 територия + 2 пленника = 18 точки. Разликата е една точка в полза на „белия“, който е победител.

Комѝ, хандикап и рангове:

Тъй като играчът, който започва пръв, има малка преднина, на белия играч се дават допълнително определен (малък) брой точки като компенсация, че играе втори. Тези точки се наричат комѝ. Обикновено коми е в размер на 6.5 (или 7.5) точки, като числото е дробно, за да се предотврати равенство в края на играта. Коми се прибавя към точките на „белия“ играч, преди да се определи победителят.

Когато единият играч е по-добър от другия, по-слабият играч започва пръв. В зависимост от разликата в уменията, той поставя определен брой (от 2 до 9) черни камъчета на маркираните места върху дъската, след което играе „белият“ играч. Поставените камъчета се наричат хандикап. В този случай коми е 0.5 точки или не се използва. За определяне на размера на хандикапа се използва разликата между ранговете на играчите.

Рангът на един играч отразява неговите умения в играта. Ранговете са относителни, тоест показват разлика в уменията в рамките на група от играчи. Традиционно, ранговете се разделят на две групи – дан и кю, като 9 дан са най-силните играчи, в намаляващ ред следват 8 дан и т.н. до 1 дан, след което следва 1 кю, 2 кю и т.н. до 25 – 30 кю. Играч, който знае правилата и е изиграл няколко игри, може да очаква да е в интервала 25 – 30 кю. Разликата в ранговете на двама играчи е равна на размера на хандикапа, който им дава равни шансове да победят. Например, ако единият играч е 2 дан, а другият е 5 дан, се използват 3 камъчета хандикап; ако единият играч е 2 дан, а другият е 3 кю, се използват 4 камъчета хандикап. Ако разликата в ранговете е 1 (напр. 8 кю и 9 кю), тогава по-слабият започва пръв и коми е 0.5.

За дъски с размери, различни от 19×19, коми и хандикап се определят с помощта на таблица в зависимост от разликата в ранговете или не се използват.

Живот и смърт:

Примери за живи групи – имат две вътрешни свободи (очи), които не могат да бъдат запълнени от противника:

Разпространение на играта по света:

С десетки милиони активни играчи, Го е сред най-популярните игри в света, отстъпваща може би само на китайския шах.

Най-разпространена е в Източна Азия сред страните попадащи в китайската културна сфера, като през последните години печели все повече привърженици в Европа и Америка.

В Китай, Тайван, Корея и Япония съществуват професионални лиги; топ-играчите са известни личности и се състезават за значителни суми.

Има Го-вестници и списания, ТВ-канали, посветени на Го, дори и аниме за Го.

Го е неразделна част от тези култури, преподава се в училища, университети и детски градини, играе се в Го-салони, организират се любителски турнири и национални и международни шампионати.

Го вероятно е и най-старата игра, която се играе в първоначалната си форма.

Макар произходът и да представлява загадка, общото мнение е, че играта е на около три хилядолетия.

Това ранно “откриване” и запазване на формата може би се обяснява с изключително простите, едва ли не естествени, правила.

Концепцията за заграждане е наистина толкова интуитивна, че Емануел Ласкер, световен шампион по шахмат и Го-пионер, веднъж заявява: “Го е нещо неземно. Ако има разумни същества на други планети, тогава те играят Го.”

Го в България:

С популяризирането на го в България се занимава Българска го асоциация (съкратено БГА). БГА е членка на Европейската и Световна го федерации!

Го
„иго“, „вейчи“, „бадук“, „дьорвьолч“, „ко-вей“, „гое“
Дъска и камъчета за го
Информация
Играчи	2
Подготовка	Няма подготовка
Продължителност	от блиц до няколко часа
Сложност	Висока
Стратегия	Изключително висока
Случаен елемент	Няма
Умения	Стратегическо мислене, наблюдателност, въображение